Игра на Ин и Ян

Малко са хората, които не са виждали символа от дясно. Т.нар. Ин и Ян от древността символизират противоположностите - черно и бяло, добро и лошо, мрак и тъмнина, а това, заради което са толокова специални е, че ясно изказват една житейска истина - противоположностите се допълват. Но по-основното, заради което изобщо почнах да пиша този пост - с това заглавие и този символ, са онези две малки точици от противоположния цвят точно в средата и на двете половини. Няма напълно добро или напълно лошо - няма напълно бяло или напълно черно - all is grey. От доста време съм се научила да помня, че перфектен човек няма, винаги има някакви недостатъци и колкото по-рано го осъзная, толкова по-малко ще се разочаровам. За обратното никак не ми приляга да говоря, защото често съм крайна в негативното си мнение за някой, обаче въпреки това мога поне да си позволя да призная, че в дори най-лошия има нещо добро и има неща, които никой не заслужава. Дори да ви се струва, че някой е много черен, той със сигурност има една добра страна, която не е толкова трудна за откриване. Затова и не мога да бъда жестока с който и да било, дори да съм убедена, че заслужава - защото знам, че всеки има чувства и има неща, които ще разстроят едва ли не всеки. Сега Хриси много, много ще ми се ядоса(ако може въобще повече), защото ще реши, че целия пост е насочен лично към нея, само дето да се успокои - не е. Тя просто ме подсети да споделя тук тези си мои теории, мисли и заключения. ;)

Въй, морйето!(и не само)

Ще започна с това, че си прекарах една страхотна седмица на морето, през която срещнах досадници, запознах се с нови хора и видях нови неща. Реших да не пиша надълго и нашироко за морето, защото ми се струва изтъркано, пък и няма особен смисъл.
Първо, ще поговоря малко за злобата. Трудно го разбирам това чувство, става въпрос за чистата завист и злоба в най-натурален вид. Имам усещането, че някои хора живеят, за да злобеят и само чакат и по най-малкия начин да се издъниш, за да се смеят зад гърба ти и да се радват, че си постигнал още един неуспех в живота си, за разлика от тях, които са претърпяли не неуспехи, а погроми. Не знам защо, но такива срещам под път и над път или може би просто са толкова много, че не можеш да ги избегнеш. Сигурно трябва да си голямо нищожество, за да живееш не за собствените си успехи, а за чуждите неуспехи. Както се казваше в една поговорка: "Не гледай другия да е зад тебе, а ти да си пред него". Май това е, което исках да кажа, просто защото на моменти доста се ядосвам на такива нищожества. Както и да е, стига по тази много мъглява и тотално неконкретна тема. Нещо по-приятно му трябва на този пост, затова ще разкажа какво ми се случи днес следобед. Стоях си в стаята, вглъбена в нещо, когато баща ми ме извика с думите: "Няма да познаеш кой ти е дошъл на гости". Аз отидох в хола и първо видях едно малко момченце на около три, което тотално не можах да позная и в следващия момент един приятел, който не бях виждала от около две години. В първия момент просто седях и гледах умно, за жалост обаче беше дошъл набързо да вземе номера. Доста бях изненадана, но поне приятно, а пък малкото момченце се оказа брат му, който бях виждала последно като бебе в количката. Чувството да срещнеш стар приятел беше доста топло, приятно и объркващо всички сетива и въпреки това...страхотно. Хм...