Крясъка в нощта

Дебели клони се полюшват със скърцане на фона на синьото небе, като тъмни призраци, разлюлявани от вятъра. Чува се пърхане на криле, близо...Гарванът завършва полета си на върха на близката липа. Разнася се аромата на дърветата и тревите, толкова силен, че е почти видим като блестяща, разноцветна пътечка в сенките. Въздухът е горещ и задушен, надиган само от полъха. Нощта е кротка и тиха, затова далеч се чува удар на камбана. Зъвнът отеква много пъти и се разнася по тъмната земя като ехо. И след това...всичко застива и не помръдва повече. Дори вятърът се скатава и не смее да наруши съвършения, замрял миг на природата. Облаци се открояват на набето като привидения, а звездите блестят по местата си със своята студена и самодоволна, но безлична красота. Нощта ти навява мисли за миналото и бъдещето. Разхождаш се като самотен пътник по оста на времето, защото в този миг то е спряло да тече по нормалния си ход. Нощта те натъжава, нощта те кара да съжаляваш. Всичко онова, отдавна подтисканото и неизреченото изплува в главата ти, въпреки волята ти. Чувствата те заливат: мъка, болка, съжаление, гняв, но и много любов и щастие. Не заради мрака, не заради дърветата...просто заради съвършения, замръзнал миг. Сенки пробягват по мастилено синята, небесна шир. Време е за изгрева. Ново начало, нов миг, нов свят. Сенките се стопяват бавно като цепеници в огъня. Студа, предвестващ новия ден те обгръща...