Моята проповед
Хората търсят красотата в парите и в скъпи неща, които не могат да купят.
Хората търсят красотата в далечни страни, които не могат да посетят.
Хората търсят красотата в приказното, което няма да се сбъдне.
Хората търсят красотата във възвишеното, което не могат да докоснат.
Хората търсят красотата в живота, който не могат да имат.
Хората търсят красотата в това, което не са.
Хората търсят красотата във всичко, което нямат.
Хората търсят красотата в сложните неща.
Търси красотата в евтините неща, но от сърце.
Търси красотата в родното място.
Търси красотата в земното.
Търси красотата в семплото и ежедневното.
Търси красотата в собствения си живот.
Търси красотата в това, което си.
Търси красотата в това, което имаш.
Търси красотата в простите неща!
Замисли се за красотата в особената топлина, която те облива, щом получиш малък подарък, но поднесен с усмивка и любов.
Замисли се за красотата във възвишеното чувство, което усещаш щом погледнеш прекрасните гори и поляни, както и далечната планина, сякаш сърцето ти ще изхвъркне и ще полети заедно с птиците над чукарите.
Замисли се за красотата на обикновеното, спокойно ежедневие, изпълнено с идилия.
(Поемам инициатива от Хриси)
Хората търсят красотата в далечни страни, които не могат да посетят.
Хората търсят красотата в приказното, което няма да се сбъдне.
Хората търсят красотата във възвишеното, което не могат да докоснат.
Хората търсят красотата в живота, който не могат да имат.
Хората търсят красотата в това, което не са.
Хората търсят красотата във всичко, което нямат.
Хората търсят красотата в сложните неща.
Търси красотата в евтините неща, но от сърце.
Търси красотата в родното място.
Търси красотата в земното.
Търси красотата в семплото и ежедневното.
Търси красотата в собствения си живот.
Търси красотата в това, което си.
Търси красотата в това, което имаш.
Търси красотата в простите неща!
Замисли се за красотата в особената топлина, която те облива, щом получиш малък подарък, но поднесен с усмивка и любов.
Замисли се за красотата във възвишеното чувство, което усещаш щом погледнеш прекрасните гори и поляни, както и далечната планина, сякаш сърцето ти ще изхвъркне и ще полети заедно с птиците над чукарите.
Замисли се за красотата на обикновеното, спокойно ежедневие, изпълнено с идилия.
(Поемам инициатива от Хриси)
2 Comments:
At 6:05 AM,
zory said…
хората са животни с вкус (:
каква е таз инициатива, прочетох го 3 пъти и не схванах .. щото съм си глупаво :Р
At 8:24 AM,
Cool_wind said…
Ами, просто се сетих да го пусна това след като прочетох едно постче в блога на Хриси, нищо повече.
Post a Comment
<< Home