Просто затвори очи

Просто затвори очи. Остави клепачите си да паднат и да покрият всичко наоколо, а дори и чувствата и мислите ти. Остави се в пространството без да виждаш, чуваш или усещаш. Сега си просто една блуждаеща душа. Можеш да си навсякъде, да видиш всичко и да усетиш всичко. Къде ще те отведе ума ти? Виждаш просторни поляни пред себе си. Небето е ослепително и ярко, напук на тъмната земя. Облаците прехвърчат разпокъсани по него като перушина. Чуваш ехо от скалите, което тихо те вика. Тук няма никой друг и си свободен като птичка, можеш да разпериш ръце и да полетиш над гората с вятъра, преминаващ по върхарите. Дърветата се полюшват ритмично. Ти си свободен за пръв път в живота си. Мислел си, че имаш свобода? От другите, но не и от себе си...Високите треви те посрещат в обятията си. Простора те предизвиква. Газиш през зелената поляна и вече чувстваш, че всичко е наред. Надаваш вик и ехото ти отговаря, повтарайки отново и отново думите ти. Тук всичко е различно, дори и гласът ти. Тук? Има ли въобще другаде?