Врабче

Днес седях в кухнята, ядосвайки се, че отново нямаме вода, когато забелязах, че котката ми се е излегнала на стола на терасата. Реших, поради липса на друго занимание да седна до нея за малко. Но когато излязох, просто не можах да се прибера. Просто беше...страхотно. Вятърът подухваше в клоните на липата срещу балкона ни, чуваше се кучешки лай, а слунцето огряваше леко околните сгради. Не знам защо, но просто замрях и в последствие почетох малко навън. Постоях не повече от половин час, когато вече не можех да се преборя с непреодолимото желание да изляза навън и да се разходя.


"Задоволяваш се с илюзия, защото ако усетиш истината, ще се задушиш от чувството..."