Въй, морйето!(и не само)

Ще започна с това, че си прекарах една страхотна седмица на морето, през която срещнах досадници, запознах се с нови хора и видях нови неща. Реших да не пиша надълго и нашироко за морето, защото ми се струва изтъркано, пък и няма особен смисъл.
Първо, ще поговоря малко за злобата. Трудно го разбирам това чувство, става въпрос за чистата завист и злоба в най-натурален вид. Имам усещането, че някои хора живеят, за да злобеят и само чакат и по най-малкия начин да се издъниш, за да се смеят зад гърба ти и да се радват, че си постигнал още един неуспех в живота си, за разлика от тях, които са претърпяли не неуспехи, а погроми. Не знам защо, но такива срещам под път и над път или може би просто са толкова много, че не можеш да ги избегнеш. Сигурно трябва да си голямо нищожество, за да живееш не за собствените си успехи, а за чуждите неуспехи. Както се казваше в една поговорка: "Не гледай другия да е зад тебе, а ти да си пред него". Май това е, което исках да кажа, просто защото на моменти доста се ядосвам на такива нищожества. Както и да е, стига по тази много мъглява и тотално неконкретна тема. Нещо по-приятно му трябва на този пост, затова ще разкажа какво ми се случи днес следобед. Стоях си в стаята, вглъбена в нещо, когато баща ми ме извика с думите: "Няма да познаеш кой ти е дошъл на гости". Аз отидох в хола и първо видях едно малко момченце на около три, което тотално не можах да позная и в следващия момент един приятел, който не бях виждала от около две години. В първия момент просто седях и гледах умно, за жалост обаче беше дошъл набързо да вземе номера. Доста бях изненадана, но поне приятно, а пък малкото момченце се оказа брат му, който бях виждала последно като бебе в количката. Чувството да срещнеш стар приятел беше доста топло, приятно и объркващо всички сетива и въпреки това...страхотно. Хм...