Размисли(и страсти) за...жабата

Имаше един въпрос - т.нар. "random", на който отговаряш за профила. Първият, който ми се падна беше: "Какъв щеше да бъде животът ти като жаба?". Страхотен въпрос и всъщност далеч не толкова безсмислен.
Всъщност от една страна никак не би ми било зле. Щях да оценявам мухите, прекрасното блато, както и другарите, с които си подскачам. Накратко: щях да съм доволна от това, което имам. Нещо, което не мога да постигна в човешки облик.
Някои биха възкликнали веднага: "Жаба? Че това е отвратително, да се въргалям в калното блато!". Аз пък не, не защото обичам особено земноводните, а по-скоро по пътя на логиката, че ако си жаба надали ти минава през главата колко си гнусен.
Но от друга страна, всъщност се ужасявам от мисълта за съзнание, ограничаващо се с мисли за ядене, спане и оцеляване. Разбира се, ако имаш такова не се замисляш въобще за по-добър, интелигентен и смислен живот, защото дори не можеш да си го представиш. Но това не променя факта, че за мен представата да се превърна в животно никак не изглежда приказка.